Пътека тайнствена животът вие
през мигове горчиви и сладки.
Есента пропива ни бавно, а ние

Ако някога срещнеш ме в спомена твой,
по устните в усмивката мила ще тръпна,
в капчици радост, пропиващо-нежен порой,

Не, не ще ме превърнеш във просяк,
да протягам уморената молеща длан,
да сбирам прашинки мечти в прахоляк,

Незнайно как
любовта ни се превръща в стих
и думите неказани намират си утехи,