Пътека тайнствена животът вие
през мигове горчиви и сладки.
Есента пропива ни бавно, а ние
поглъщаме мъдрост на капки.

Тих ветрец нашепва спомени
за щастливи, безгрижни лета,
за хората, в мен следи оставили,
позагубени вече в тиха мъгла.

Полъх от запомнени мигове
пилеят се в облаци нежна тъга.
В следите дочуват се стонове,
шум от отлитащи хорски ята.

Завихрят в сърцето вихрушка,
извиват се в полет живели листа,
отронват в гърдите въздишка,
душата къпе се в дъжд топлина.

Послепис: Стихчето е инспирирано от bapha и неговия постинг за приятелите останали по пътя ни. Във всеки от нас има по едно кътче в душата, където складираме в спомени следите от хората, които са пораждали чувства, емоции, учили са ни...изграждали са ЧОВЕКА в нас. Знам, че този стих няма да бъде прочетен от нито един от тези хора, за които говоря, но той е специално за всички, които обичам и живеят все още в съзнанието ми.
Един скромен подарък за всички в блога, които оставяте духовните си ценности в мен:

Чавек е жив, докато има кой да го помни!
Много харесах!

Замисли ме , в полет метежен.
С крилата в син небосвод.
Спирам от вятър насрещен.
Скришом поглеждам назад.


Какво ли след мен ще остане?
Въпрос ми поставяш парлив.
Не знам, надежда аз храня.
Усмивката в теб съхрани!


Бури се вихрят в душата.
Нижат се обиди и стон.
До мен си, не ще се предавам.
Приятел в лош ден и в добро!

Невероятен стих, Queerfish! Какво сме ние без една такава следа!!!

от пъзелът, който ни изгражда като човеци, и чертае пътеката ни...
Приятен уикенд, русалке :)))

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Погледнах към небето
а то толкова красиво.
И синьо, синьо,
душата там ми затанцува.

Погледнах към тревата
а тя с роса е, сутринта.
И зелена, зелена,
с душата ми блаженно сля.

Погледнах към морето
а то толкова безкрайно.
И синьо, синьо,
душата ми заплува там.

И ето чудо, реалност бе
а влюбена не бях.
И сля се и небето
и тревата и морето.

И всичко затанцува,
блаженно свисше развълнува.
И бях щастлива,
миг когато душата ми ликува.

ДЖУЛИЯ БЕЛ

е комплимент, който оставя без думи...

прекрасно е...

Къде приятелството ни отнесе?
Без теб светът ми се смрачава.
Гривата ми взе да залинява.

Няма с кой, в морето да си припкам.
.... да пипкам!

Рибке, шефа ли нещо?

Здравейте, мили приятели! Простете, нямах възможност да влизам в блога тези дни! Много мило ми стана като видях, че сте влизали и коментирали! Бъдете здрави и щастливи!
hel - Нека раздаваме себе си, така че да градим спомени в приятелите си! Наистина тогава сме живи!

pegas - Friends forever! ;-) Hug and an enooooooooormous kiss!

ckarlet - ще сме едно празно нищо! Прегръдка приятелска!

blagovestie - харесвам си моето пъзелче :) Обожавам малките му градивни частички! А ти? Усмихнати дни ти желая!

Джул - Не пропускаш по уникален начин да поздравиш за всеки празник! Прегръдки приятелски! :)

bapha - твоето не са просто писаници, твоите спомени и преживявания са написани със сърцето ти! Доставяш невероятно удоволствие на читателя и успяваш да го докоснеш знаеш - точно там вляво! Прегръдки, приятелю!

Away with your fictions of flimsy romance,
Those tissues of falsehood which Folly has wove,
Give me the mild beam of the soul-breathing glance,
Or the rapture which dwells on the first kiss of love

Така както си написала послеслова излиза, че стиха е написан от бапха, но ме обърка само за миг :)
Много е хубаво стихотворението! Много!

:)))))))) Вече се смея с глас! Грешката е моя:))))))) Неправилно съм прочела думичката ти :)))))))) Почудих се дали да не изтрия коментара си, но... оставих си го :)))))))) Друг път да не препускам из буквите :)))))))))))

Казвала съм ти го и преди. Всяко твое присъствие ме радва мнооооооооооооооого. И объркала се, и побъркала се :), и доволна, и недоволна и .....може би защото ти си от хората, които оставяш прекрасни следи в съзнанието ми с невероятните си стихове. Прегръдки! :)

Красив стих! Усмихнат поздрав!:)))

Благодаря ти erato7! Усмивки и за теб! :)