ПРЕЛЕСТ И ПОКАНА ЗА ТАНЦ,МОЖЕ ЛИ?

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

За танци и забави
сме винаги готови ;-)

Усмихнат и щастлив ден!

О, невероятно нежен стих! Поздрави и от мен!

Нежности и за теб, ckarlet!

Нежен и чувствен излязъл от дълбините на душата ти! Поздрави!

Много нежност и за теб! :)

необяснима и творяща!:)

И е красиво, нали? Вълшебно си е... знам ;)
Танцувайте и се превръщайте в поезия! :))))))

Наистина е необяснима, а ние все се мъчим да й даваме определения!

Красиво е наистина и жалко за онези, които не вярват в нея и не могат да усетят това вълшебство! Успехи в онова хубавото за дето не влизаш в блога :)))

http://www.youtube.com/watch?v=Yx51k1bkL0g&feature=related


Незнайно как
Те заплени така.
С очи, невидими в тишината.
Не ходиш, сякаш ти летиш-
На лазура син, в далечината.


Незнайно как-
Красив, възторжен.
Поривът, роден в душата.
Усещане за миг, отронен.
Споделен, прогонил самотата.


Незнайно как
След звън камбанен.
Възвестил ни пролетта.
Отекнал някъде,потаен.
Дали това е любовта?

Не мога да чуя поздрава ти, че шефа преглътна факта, че стихоплетстам, но ни забрани всички видеофайлове! Ще го изгледам вкъщи! Благодаря от сърце!

Шефска, глупава закана.
Нима не знае, тоз човек-
Живеем в културен век.
Римата е най- изящна,
В офиса е тя прекрасна.
Шом скокне вън и на студено.
На сърце му стане вледенено.
ЗАпочне в дупки да се спъва.
Навън поезия не напъва.

Усмивки и обич, рибке златна!

ИВАН ВАЗОВ - ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877

web

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът

Коментарно се явиха
Джулия Бел, мома напета,
Опълченците извика.

Тука , Рибке се оттеглям,
Колкото и да съм смел.
Паша, отнякъдето, ще изникне...
С рима съм разумно спрял!


Празнично те поздрявявам.
Ти си хубава жена!
Ако може, цунк ти подарявам.
Верен фен съм, знай това!

Благодарност с усмивка приеми
много, много радваш рибката ти!
Може, може и повече цунк
по един рибешки муцунк! :)))
Приеми от фенката на фена
прегръдка споделена! :)))

Честит празник, Снежи! Бъди щастлива и обичана всеки ден с най-искрената и чиста любов!

Много благодаря, ckarlet, за милото пожелание!

Сърцата влюбени събраха.
От фен , на фенката, на фена...
Каква загадка , поетична е стаена!

мощна енергия, която трудно би могла да се побере само в една душа. Затова и кипим така, когато сме влюбени, сияем, летим. И цялата тази мощ, този океан от емоции търси израз, за да се намали напрежението; изпитваш нужда да споделиш, да се изразиш. Мисля, че затова любовната поезия докосва и разтърсва така чувствителните души и те могат да я усетят и съпреживеят като своя. Като магия е :))

понякога се питам не мога ли да пиша на някаква друга тема, но все отвътре ми идва пак за любов да си пиша. Това е! Явно това е! Най-силното чувство те кара да твориш, да създаваш ...да живееш!