Ще жадувам до сетния си дъх
да се превърна във пашкулче, в мъх,
нежно във ръцете си да ме държиш,
дълго да ме милваш, да ме галиш.

Ще жадувам до сетния си дъх
да се превърна в залеза на онзи връх,
където замечтан се взираш с часове
и искрено пилееш всички блянове.

Ще жадувам до сетния си дъх,
да се превърна в звезден прах,
да сипя искрите си във мрачното небе,
красотата ми да чувстваш със сърце.

Ще жадувам, ще копнея, ще се изпепеля,
от обичта ти потопила съм се във цветя,
окичила съм цялата памучена душа
с любов, която искам в теб да сгуша.

Океан няма да ти стигне.

спира дъха ... и след това припомня, няколко стотици хиляди мигове, които искаме да спрем, точно така ...
както ти успя. ...

Много ми хареса, браво, особено онзи втори коплет със залеза. Представих си наистина нещо красиво. Още веднъж поздравлния.

ръце ,,, пашкулче ... мъх,
толкова разклаща, че си струва човек да седне,
преди да го прочете...
а това беше само в началото ...

Благодаря ви!

Толкова копнежно, чувствено, красиво!
Поздрав!

И при теб виждам невероятни неща, но да му се не знае времето ми е кът, не мога винаги да коментирам! Крада от работното си време за тези блогърски удоволствия! Лека нощ ти желая!

лъха от тези стихове.... поезията ти се удава напълно. Жалко е, че стиховете винаги са изстрадани.