Постинг
16.11.2009 13:46 -
С РОКЛЯ ОТ ЧЕРВЕНО КАДИФЕ
Автор: queerfish
Категория: Поезия
Прочетен: 4063 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 01.10.2013 17:40
Прочетен: 4063 Коментари: 6 Гласове:
9
Последна промяна: 01.10.2013 17:40
Останала сама в дъждовна нощ,
усетила внезапна немощ,
опитваше се розата червена
да остане не сломена,
сред буря и зъзнещ страх ,
сред лепкав и кален прах,
сред вихър от прииждащи вълни,
разрухата от всичките страни.
В нощта, когато тишината я боли,
отчаянието не я сломи.
На нежните цветя е тя кралица,
събрала цялата душица,
страховете свои да прогони,
със сутрешни лъчи да стопли
безчувствения студ и дъжд,
за нея да остане чужд.
Със изгрева на слънчевия ден,
когато светът не е усамотен,
пробуден е от чашата кафе,
окъпано стои червено кадифе.
Величествена, недокосната и чиста,
усмихва се розата, чаровна и лъчиста.
Кристални капчици проблясват,
следите от горчивите сълзи угасват.
С великолепието си радва тя света,
с уханието на нежната жена,
със рокля от червено кадифе,
с перли от роса в изящно деколте.
1.
анонимен -
...тишината я боли...
16.11.2009 14:02
16.11.2009 14:02
и слънчевото утро пресушава горчивите сълзи!
Кадифена нежност!:))
цитирайКадифена нежност!:))
2.
анонимен -
много е силно, навярно е преживя...
17.11.2009 09:33
17.11.2009 09:33
много е силно, навярно е преживяно!!!
цитирайкрасива като роза.
Кадифено мека се притиска.
Чудна, дивна, твоя!
цитирайКадифено мека се притиска.
Чудна, дивна, твоя!
Привет:)))
цитирайПривет :)))
цитирайПоздравления, чудесни стихове!
цитирайТърсене
