Земята обви се в паяжина виртуална,

живот кипи в мрежа илюзорно-нереална.

В нея стремително погледи впиваме,

часове живот от своя изтриваме.

Във въображаеми пространства

за секунди тичаме в странства.

Черпим знания от интелекта изкуствен,

океана от знания за нас е достъпен.

Магазини за всичко се крият в бутон,

музика изтънчена – цял един тон.

Срещаме хора с различни морали

зад екрана от течни кристали.

Смеем се със скоби, целуваме се със звезди,

ала впрегнати сме в дигиталните юзди.

С паролите крием цял един свят

на мечти, надежди и пориви богат.

Плът пропита с кръв във вените тече

бликат чувства, пулсира любов, човече!

Ритмите в сърцата бият съразмерни,

защото ние живеем триизмерни!



  Намятайте фокусните очила и вижте това триизмерно видео  ;-)

Виртуалното пространство ти дава повече, отколкото ти отнема. Преживяното там, най-често е невъзможно да бъде изживяно в реалния свят. При общуването там, падат много бариери и задръжки. Дори събличането е доста по лесна задачка. НО>.............сравнено с реалния контакт, е като избор между студена, красива пещера и горещ, красив плаж.

И хората са по-добри! Могат да бъдат себе си ! Това в света е невъзможно! Ще бъдеш черната овца !
Така , че ВИРТУАЛЕН СВЯТ - ЗДРАВЕЙ ! Ти си много по-пъстър и красив и истински !

rat, ако не ме познаваше щеше ли да се сетиш как произнасям горенаписаното изречение. То е неодушевено, дори и да му поставя ":))". Просто не виждаш усмихнатите ми очи! ;-)

Наистина виртуалността ни дава много, не отричам. Аз също съм виртуално-зависима. За маските, които падат, не съм много съгласна, защото който умее да ги носи в реалността успява да ги слага и във виртуалността. Сигурна съм, че ако с теб бяхме пийнали кафе в реалността и примерно бяхме обсъдили онзи въпрос за синът ти, щеше да е по-хубаво, отколкото малкия ми коментар в постинга ти (-:

В реалния свят ще си представя едно, а тук мога да си представя доста повече неща, хахахахахах, това е богатството на виртуалния свят.